Когато те докосна

Aug 9, 2005, 11:52 PM

Poetry

1007 0 2

Когато те докосна,
до безпресъствено когато те докосна,
под сън,
под сенките на странстване,
и спомени,
в просмукващо...
когато те докосна
в просмукващо
и пръстите си
изгоря във измерение
където пръските
са пламъци -
езици заплющяли
над стотици
неизявени същности
на моето
съзнание,
изгубя се сред
огледалните си изблици
и статуи
на свитите ми хаоси,
и полудея,
и над мрак се нося,
и пръсна на парчета,
и във теб избухна,
и сътворя се
в свят новосъздаден...

Когато те докосна,
съществувам.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Gal (Дъга Есенна)

2005-08-27T01:16:16+03:00

Когато направиш невъзможното, за да докоснеш...
Харесва ми! Много! Енергично и ужасно истинско. Преживяно..?
admin (Георги Колев)

2005-08-09T23:59:56+03:00

Не ми изглежда много смислено, но не изключвам да не разбирам.