КОГАТО ТЕБ ТЕ НЯМА
Не мога да заспя,
когато си далече.
Не го издържам - нямам сили вече.
Не мога да понасям празнотата,
студеното легло и болката, и тишината,
Когато ти не си до мен.
Когато ти не си до мен
денят ми преминава сиво,
живея, но съм угнетен
без говорът ти и лицето ти красиво.
Когато теб те няма,
съм обезверен,
от себе си, от всичко, от утрешният ден.
Зная,че без теб светът ще е студен.
Че въздухът от твоя аромат ще е лишен.
Защото ти ще си далеч от мен.
Когато теб те няма,
аз умирам.
Смисъл на живота си без тебе не намирам.
Когато теб те няма,
аз не дишам.
Не чувам и не виждам.
Светът около мен не възприемам.
Няма те, а болката е всичко, което в този дом си имам.
Но, знаеш ли? Почакай!
Зрънце надежда
закътал съм едничко.
Пазя го, със себе си го вземам,
когато си далеч от мен -
знам, че ще се върнеш - знам!
... Боли, когато теб те няма...
И все пак знам... 1994
когато си далече.
Не го издържам - нямам сили вече.
Не мога да понасям празнотата,
студеното легло и болката, и тишината,
Когато ти не си до мен.
Когато ти не си до мен
денят ми преминава сиво,
живея, но съм угнетен
без говорът ти и лицето ти красиво.
Когато теб те няма,
съм обезверен,
от себе си, от всичко, от утрешният ден.
Зная,че без теб светът ще е студен.
Че въздухът от твоя аромат ще е лишен.
Защото ти ще си далеч от мен.
Когато теб те няма,
аз умирам.
Смисъл на живота си без тебе не намирам.
Когато теб те няма,
аз не дишам.
Не чувам и не виждам.
Светът около мен не възприемам.
Няма те, а болката е всичко, което в този дом си имам.
Но, знаеш ли? Почакай!
Зрънце надежда
закътал съм едничко.
Пазя го, със себе си го вземам,
когато си далеч от мен -
знам, че ще се върнеш - знам!
... Боли, когато теб те няма...
И все пак знам... 1994
© Марто All rights reserved.
