Кой на кого
КОЙ, НА КОГО?
Гледам през прозореца и виждам -
старци едва нозете си примъкват.
Тротоарите за бурени се грижат.
Бурени в душите болка стъкват.
Покрай тях колите профучават.
Вятър разлюлява болни телеса.
Зад стъклата разлютена младост
псувня отправя с мръсни си уста.
Немили, те са тръгнали за хляба.
Беззъби, цяла седмица ще го гризат.
Ще се молят смъртта да е награда
за изминалия им житейски път.
Приютили спомените във сълзите,
очите им отдавна са пустиня, сухи,
реят се по некролози на стените.
От мълчание са онемели... глухи.
Питам се – кой е жив и кой мъртъв -
тези тук - пълзящите, или другите -
забравени снимки, залепена стръв
за слънцето, дъждовете и бурите?
Всички те са дали любов на родина,
семейство и обичните свои деца,
но в старост защо обичта ги подмина,
нима грешни са житейските им дела?
Нима сърцата им и сега не горят
по деца, внуци, пра-пра-внуци?
Пламъци в душата бавно пълзят.
Достигат на очите празните улуци...
Прошка кой, на кого сега ще даде?
Няма ли да е прошка вече закъсняла?
Тя се дава сърце, на живо сърце,
докато душата и сърцето са едно цяло!
08 03 2019
© Надежда Борисова All rights reserved.
