Гледам през прозореца и виждам -
старци едва нозете си примъкват.
Тротоарите за бурени се грижат.
Бурени в душите болка стъкват.
Покрай тях колите профучават.
Вятър разлюлява болни телеса.
Зад стъклата разлютена младост
псувня отправя с мръсни си уста.
Немили, те са тръгнали за хляба.
Беззъби, цяла седмица ще го гризат.
Ще се молят смъртта да е награда
за изминалия им житейски път. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up