Кой от хубавото бяга
капките от твоята любов.
Защо избягваш ме? Не те разбирам,
а може би за това не си готов!
В жива вода се превръщам,
а ти да пиеш не щеш
и всеки път с надежда се връщам
ти на друг ме дадеш!
Превръщам се във вярна следа,
а ти по грешните вървиш
и сякаш страх те е от любовта,
не искаш да ме задържиш.
И правилният ключ аз ставам
за хиляди златни врати,
но само с въздишки оставам,
хладен към мене оставаш си ти...
А може би това те плаши -
разликата във възрастта,
не бива това да спира душите наши
виж ме - аз съм жена!!!
Наистина не те разбирам,
но да те обичам аз не спирам!
Душата ми за тебе страда.
Кой от хубавото бяга?
© Ванеса All rights reserved.
Поздрави 