Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
May 17, 2006, 8:05 PM

Кой разплака нашето момиче

  Poetry
932 0 9
                                       Кой разплака нашето момиче?
                                            Кой сърцето му разби?
                                            Кой не иска да обича,
                                            тези мили две очи?
  
                                             На снимката - усмихнато момиче!
                                            Сърцето - трети  ден тъжи!
                                            Защо наказваш я, о, Боже!
                                            Прати и обич, не сълзи!
 
                                            Прати и някой, който, Боже,
                                            да я обича нощ и ден!
                                            С цветя, целувки и с усмивки
                                            щастлив да е живота и, а не сломен!

                                            Дай и, Боже, много радост!
                                            Дай и, Боже, светлина!
                                            Та да бъде, мили Боже,
                                            най-прекрасната на таз земя!
 
                 p.s.  На Гиги, с пожелание да намери истинската Любов и да е винаги Усмихната!
                        Писах ги като коментари и реших да ги събера в стихотворение.
                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0