Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
May 17, 2006, 8:05 PM

Кой разплака нашето момиче

  Poetry
933 0 9
                                       Кой разплака нашето момиче?
                                            Кой сърцето му разби?
                                            Кой не иска да обича,
                                            тези мили две очи?
  
                                             На снимката - усмихнато момиче!
                                            Сърцето - трети  ден тъжи!
                                            Защо наказваш я, о, Боже!
                                            Прати и обич, не сълзи!
 
                                            Прати и някой, който, Боже,
                                            да я обича нощ и ден!
                                            С цветя, целувки и с усмивки
                                            щастлив да е живота и, а не сломен!

                                            Дай и, Боже, много радост!
                                            Дай и, Боже, светлина!
                                            Та да бъде, мили Боже,
                                            най-прекрасната на таз земя!
 
                 p.s.  На Гиги, с пожелание да намери истинската Любов и да е винаги Усмихната!
                        Писах ги като коментари и реших да ги събера в стихотворение.
                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0