Кой си ти?
Този ли, който разплака очите ми?
Този ли, който друга обича
и кара сърцето ми лудо да тича?
Кой си ти?
Може би този, когото разплаках,
когато след него друг заобичах
и накарах сърцето му да не бие.
Коя съм?
Тази, която хвърляше упреци
като камъни тежки
или тази, която засипваха
с думи обидни за минали грешки?
Ти си този, след когото все тичах.
Ти си този, когото след него обичах.
Аз съм тази - с очи подивели
след трудните свои раздели.
© Илиана Петрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
