Колко?
Посветено...
Прекършени звезди угасват.
Черни облаци пускат воали.
Колко трябва да пораснеш,
да видиш истини приспани?
Крачки, които подхлъзват,
сълзи, неизмили очите,
мисли, които не дръзват
и оставят нишки в косите,
сирота, която стяга сърцето,
две ръце скрити завинаги,
гръм от тъга забита в небето,
спомени свидни от минало,
шепа пръст, оставила белези,
носталгия по вървяни пътеки,
гъста мъгла, която се стели,
погледи, дето вече не светят.
Прекършени звезди угасват
над купчина пъстри цветя,
от която мъката пораства,
непобрала се в една сълза.
Моля, не оценявайте...
© Ани Монева All rights reserved.
