Колко си хубава
Колко си хубава, мила!
Гледаш ме с тъмни нежни очи.
Толкова хубава си, моя любима!
Грееш с блясъка на плеяди звезди!
С какво да сравня твоите устни?
Може би с топлите морски вълни?
Не, по – жарки са те и вкусни.
По – нежни, красиви от тихи води.
Толкова хубава си, мила!
Галиш ме с топли нежни ръце.
Прекрасна си, моя любима!
Нека чуя твоето сърце.
Косите ти – нишки от коприна
нека погалят лицето ми жадно.
Приказно красива си, мила,
чертите ти – феерия в бяло.
В този стих ще ти призная –
ти си най – красивото момиче.
Поета, мила само знае
как любимата си да нарича.
Гледаш ме с тъмни нежни очи.
Толкова хубава си, моя любима!
Грееш с блясъка на плеяди звезди!
С какво да сравня твоите устни?
Може би с топлите морски вълни?
Не, по – жарки са те и вкусни.
По – нежни, красиви от тихи води.
Толкова хубава си, мила!
Галиш ме с топли нежни ръце.
Прекрасна си, моя любима!
Нека чуя твоето сърце.
Косите ти – нишки от коприна
нека погалят лицето ми жадно.
Приказно красива си, мила,
чертите ти – феерия в бяло.
В този стих ще ти призная –
ти си най – красивото момиче.
Поета, мила само знае
как любимата си да нарича.
© Румен All rights reserved.
