Колко време...
Колко време трябва да сме разделени ?
Миг за тебе - вечност бе за мен...
Колко време трябваше смутена,
хорска завист да търпя около мен ?
Колко време - миг, за да изтриеш,
черната отрова полепена върху мен,
колко време за да преоткриеш,
усмивката ми нежна, щастието в моя ден?
Колко време трябваше ми да се осъзная,
че във мене ти, си мойта цялост,
колко време - и пред себе си, да си призная,
че си господар на любовта ми, и си моя радост?
Колко време трябва ти, за да го осъзнаеш,
че половин човек съм, щом не си до мен,
колко време... вечност сякаш мина...
а вървях, и светлината губих, и искрицата на моя ден...
Колко време трябваше ти да се върнеш,
в мен, във твоя свят, във нас уединен,
колко време - миг да ме прегърнеш...
и да попиеш грешните ми мисли... тялото ми… мен…
Колко време трябва ми, отново да потъна,
в погледа ти - нежно-син, омайно-теменужен,
колко време спираше сега дъхът ми,
в устните ти, и дъхът така за мене нужен…
Колко време трябва ми сега за да попия,
тялото ти, като на древногръцко божество,
колко време трябва ти, отново да отпиеш,
всяка моя мисъл, капка, във омайно тържество…
Колко време трябва ми, да се разтворя,
в мислите ти, в теб, във твойто тяло,
колко време - заключено сърцето да отворя,
с твоето в синхрон да бие, заради тебе цяло ?
Ти сега за мен мига във вечност преобръщаш,
сливаме се двете половини във едно,
вечност... миг... светът отново цял е,
и нова съм, и цяла твоя... твое същество...
Миг за тебе - вечност бе за мен...
Колко време трябваше смутена,
хорска завист да търпя около мен ?
Колко време - миг, за да изтриеш,
черната отрова полепена върху мен,
колко време за да преоткриеш,
усмивката ми нежна, щастието в моя ден?
Колко време трябваше ми да се осъзная,
че във мене ти, си мойта цялост,
колко време - и пред себе си, да си призная,
че си господар на любовта ми, и си моя радост?
Колко време трябва ти, за да го осъзнаеш,
че половин човек съм, щом не си до мен,
колко време... вечност сякаш мина...
а вървях, и светлината губих, и искрицата на моя ден...
Колко време трябваше ти да се върнеш,
в мен, във твоя свят, във нас уединен,
колко време - миг да ме прегърнеш...
и да попиеш грешните ми мисли... тялото ми… мен…
Колко време трябва ми, отново да потъна,
в погледа ти - нежно-син, омайно-теменужен,
колко време спираше сега дъхът ми,
в устните ти, и дъхът така за мене нужен…
Колко време трябва ми сега за да попия,
тялото ти, като на древногръцко божество,
колко време трябва ти, отново да отпиеш,
всяка моя мисъл, капка, във омайно тържество…
Колко време трябва ми, да се разтворя,
в мислите ти, в теб, във твойто тяло,
колко време - заключено сърцето да отворя,
с твоето в синхрон да бие, заради тебе цяло ?
Ти сега за мен мига във вечност преобръщаш,
сливаме се двете половини във едно,
вечност... миг... светът отново цял е,
и нова съм, и цяла твоя... твое същество...
© Мила Нежна All rights reserved.
Мила,защо толкова ме ГРАБВАТ твоите стихове??....и не само стихове!!
