Компютърен самоанализ
Припомних си, че съм жена.
Как може този факт да се забрави?
Забулено от плътна пелена
от грижи, започва да се бави
чувството за собственото АЗ.
Бави се, но макар и да е скрито,
чувам често неговия глас
и го подтискам упорито.
Дали това е толкова добре?
Тази тактика дали е печеливша?
Докато дарбата ми не умре,
ще продължавам стихове да пиша.
И само там - пред сивия екран,
когато чувствата се разридаят,
разголвам мислите си и без свян
оставям ги да си признаят...
Любов, вина, приятелство, омраза
покланят ми се тъжно, уморено.
Защо със много чувства се наказах
във време толкова студено?
Разхождам се из този лабиринт
на някакъв лъжлив самоанализ.
Развивам бавно винт след винт.
Изтривам залез подир залез.
Спъвам се в душевен буренак...
Денят обаче трябва да се движи.
И връща ме на делничния бряг
позната пелена от грижи.
© Люска Петрова All rights reserved.
