Aug 11, 2007, 4:35 PM

КОННИЦИ С ЖЕЛЕЗНИ МАСКИ 

  Poetry
569 0 0
Конници с железни маски
препускат напред към вечността.
След тях се леят кървави следи,
със тях в едно върви смъртта.

Единият от тях си ти -
потъпкал чувствата с желязна маска.
Сивото е твоята естествена окраска.

Такъв е обликът на всички хора,
железен къс е нашата земя.

Безчувствени, бездушни хора,
на всяка болка гледат отстрана.
Камъни заместват нашите сърца.
А чувствата са хванали ръжда.
Отдавна отишла си е любовта.

Дори Икар да беше продължил
и полетът му, увенчан с успех
не би ни променил.

Какво е в състояние да промени
облика на нашите лица?
Какво откритие тогава
ще върне старата ни слава?
И ще успее ли слънчевата светлина
да мине през купчините железа?
Цари бездушна празнота...

Ако не успеем да се справим,
ще бъде краят на света.
Очакващият АД ще победи,
смъртта во век ще ни смири.
В гробовете сме всички равни - и няма пътища назад!    1993

© Марто All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??