КОПНЕЖ
От слънчевата ти усмивка сладка окрилен,
от парещи искри в очите ти посипан,
разтапям устните ти медени пленен
от аромата ти във кукувича пролет тиха.
Най-топлите очи във този поднебесен рай,
бездънна пропаст към блаженство сладостно,
в погледа ми закачливо все дълбаят
с обещание за милиони мигове безпаметни.
Колко много искам да съм с теб, да галя
косите ти, на слънцето попили златото,
да целувам гладно устни, да повтарям,
че обичам те безкрай и че жадувам тялото...
В цветята по поляните звезди надничат -
от рая и небето тук за нас посипани,
а птичките косите златни с песни кичат,
в любовния си нежен зов улисани.
Обичам те безкрай и всяка наша среща
мечтан е празник шеметен на сетивата!
Не се наситих на меда във устните горещи,
разтворих всяка моя клетка в очите ти на синевата.
© Стефан All rights reserved.
