Копнежно
Копнежно
Навън нощта прегърнала е тишината,
звезден прах се сипе от копринено небе,
луната пълна е и сладострастна
и сякаш ни подканя за любов със теб.
Тялото ти чувствам пак по мене,
рисуваш всяка мъничка извивка с ръце,
устни жарки правят огнена пътека,
караш ме да тръпна от копнеж.
Ритъма на тялото не мога да забавя,
докосваш всяка фибра със език горещ,
мощта ти чувствам в мен, направо ме изгаря,
моля се за още и дълго да не спреш...
Ураган от чувства в двамата извира,
последен стон... политане в безкрайността,
отпускаме се после сладко уморени
от това безумие на любовта.
Пламена Владимирова
© Пламена Владимирова All rights reserved.
