Копнежно
Копнежно
Навън нощта прегърнала е тишината,
звезден прах се сипе от копринено небе,
луната пълна е и сладострастна
и сякаш ни подканя за любов със теб.
Тялото ти чувствам пак по мене,
рисуваш всяка мъничка извивка с ръце,
устни жарки правят огнена пътека,
караш ме да тръпна от копнеж.
Ритъма на тялото не мога да забавя,
докосваш всяка фибра със език горещ,
мощта ти чувствам в мен, направо ме изгаря,
моля се за още и дълго да не спреш...
Ураган от чувства в двамата извира,
последен стон... политане в безкрайността,
отпускаме се после сладко уморени
от това безумие на любовта.
Пламена Владимирова
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Здравей Пламъче много се радвам за хубавия стих който си сътворила !Много нежна страст струй от стиха!Поздравления!Весела и усмихната вечер ти желая!!!До нови!
-
Благодаря Ви за добрите отзиви!
Много ме зарадвахте.
Хубава вечер на всички! -
Истинско откровение!
Поздравления! -
Мило момиче, радвам се, че отново чета твоя творба!
Много е сполучлива и докосва най- фините струни на човешките емоции!
Тези струни, които до изграждат човешката личност. Толкова добре предаваш любовните преживявания -съвсем реалистично и истински!
Еротиката не всеки може да я пресъздаде като тебе. Пиши това, което Бог е решил да те води към него!Чудесна си, Плами!
Поздрав от сърце и лека нощ, миличка! Имаш поща. Тони -
И друг път съм забелязвал, Пламена, че умееш да предаваш достоверно горещите любовни сцени, до степен на заразителност. Четейки тези редове, почувствах тръпки пробягващи по снагата ми. А това е доказателство, че си успяла в описанието на любовта, дадено в "Копнежно".
Поздравление за тази спонтанност!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
