Jun 4, 2014, 9:16 PM  

Коя съм

  Poetry » Civic
577 0 1

                                                                                   Коя  съм

                                                          

                                                                   Някога,  някога,  много  отдавна,  

                                                                   Което  не  помним  сега,

                                                                   Пристигнали  снажни,  пристигнали  едри,

                                                                   Силни  и  стройни  мъже.

                                                                   Темпераментни,  волни,  решителни,  бързи,

                                                                   Тук  спрели  те  своите  коне.

                                                                   След  тях    устремени,  буйнокоси,  красиви

                                                                   Препускали  смели  жени.

                                                                   Тънкостройн и кръшни,  те знаели своята цена.

                                                                   Но  спрели  покорно.

                                                                   Тук  хвърлили  котва  -

                                                                   По  тези  богати  места.

                                                                   Траки  са  били,  защото  тогава

                                                                   Те  кръстили  тази  земя.

 

                                                                   Сред  тучни  поляни,  сазлък,  водоеми,

                                                                   Пасели  безбройните  техни  стада.

                                                                   От  тях  ли  до  днеска  духът  неспокоен

                                                                   Препуска  из  таз  равнина?

                                                                   И  той  ли  дълбоко  генетично  заложен

                                                                   Се  вплита  в  славянските  нрави  до  днес,

                                                                   Старобългарска  песен  на  коня  понесъл,         

                                                                   Препраща  ни  винаги  вест...

 

                                                                   Далече,  далече,  далече  оттука,

                                                                   От  някаква  древна  страна,

                                                                   Придружава  ме  вечно  и  в  мене  бълбука

                                                                   Непресъхваща  жива  вода...

                                                                   Придружаваме  вечно  и  денем,  и  нощем

                                                                   През  жега,  през  вятър  студен

                                                                   И  тайнствено  шепне,  и  тайнствено  пита:

                                                                   „Коя  си?  От  где  си  дошла?”

 

                                                                  Коя  съм?  Коя  съм?  -  крещи  ми  в  гърдите                 

                                                                  Онова  незначително  „аз”.

                                                                  Коя  си?  Коя  си?  -  малка  прашинка,

                                                                  Шепа  от  тракийската  пръст,

                                                                  В която  духовната  памет  говори

                                                                  И  бързо  израстваш  на  ръст.

 

                                                                  Коя  съм,  коя  си  и  кой  си  ти  тука

                                                                  И днес  ний  защо  сме  дошли?

                                                                  -  Да  грабнем  от  днешното  мъничко  семе,

                                                                  Примесено  с  гордия  дух.

                                                                  Да  вложим  във  него  от  днешното   бреме.

                                                                  Да  вложим  от  днешния  подвиг,

                                                                  Напук  на  ония,  които  си  мислят,

                                                                  Че  дреме  сега  окованият  дух.

 

                                                                   Да  бъде,   да  бъде,  напред  да  пребъде

                                                                   Духът  на  деди,  на  бащи  и  деца,

                                                                   Защото  каквото  посеем  дълбоко,

                                                                   То  расне  във  тази    Тракийска  земя.

                                                                 

                                                                    

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...