КРАЯТ НА МОЕТО БЪДЕЩЕ
Някой ден на шега ще си тръгна от тук,
пременен в елегантен костюм,
със букет хризантеми във изстинал юмрук
и за този свят – с нещо на ум.
Ще затворят капака и мократа пръст
своя туш ще затрака зловещо.
Ще поставят над гроба ми паметен кръст,
просълзен, аз ще гледам отсреща,
за да чуя надгробното слово за мен –
Боже, как над това ще се смея!
А покрусен щом тръгне и последния “фен”, ...