Краят настъпва
Краят настъпва
Смъртта си разпери над мене крилете,
прегръщайки моето грохнало тяло.
Съхна безжизнен и гниещ в полето,
а всичко в очите ми вижда се бяло.
Краят настъпва, надеждата чезне.
Сняг и мъгла се посипват навред.
Чувам в ума си аз траурна песен
и порта отваря се, тръгвам напред.
Краят на всичко копнея да зърна,
слушайки песен от вълчия вой.
Дните назад аз не искам да върна.
Спомени бледи, живот без покой.
Дните са дълги и слънцето пари.
Светла дори е и черната нощ.
Жегата моята кожа изгаря.
Желая тъмата и нейната мощ.
Светът е тъй светъл. До болка го мразя.
Не искам да върна тук себе си пак.
Спомени ярки аз не ще пазя.
Аз съм лицето на вечния мрак.
© Несъществуващ All rights reserved.
