Jan 15, 2007, 1:33 PM

Крилата душа

  Poetry
767 0 14
С вятър пролетен изгревът прекатури нощта
и е синьо, прималиво и искрящо небето,
преродено от писъка на щастливи ята.
А пък аз имам нов катинар на крилете...

В мен заключиха зима, отредиха ми мрак,
приземиха ме с тежки окови - напразно!
Няма как да закотвиш крилата душа -
тя минава през всички прегради желязни!

И ми носи на китни поляни дъха,
морски бриз, лъч от залез долитат в очите...

Съживена, отпила на дъгата от багрите,
ще раздам обичта си стократно във стихове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Поздрави за прекрасния стих! Не може никой да заключи душата, тя преминава през всичко! Поздрав!
  • "отпила на дъгата от багрите"-чудесно казано..поздравления..
  • хареса ми
  • "Съживена, отпила на дъгата от багрите,
    ще раздам обичта си стократно във стихове..."

    Раздавай Данче. Чудесен стих! Поздрави!
  • Благодаря на всички за хубавите думи!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...