Кръг
Денят съзира
трепетно нощта,
едва, когато тя
Мечтите му раздира.
Брегът приспива
луднала Вълна
в мига, когато тя
сърцето му залива.
Молбата ми до Бога
и до безкрая е една:
Не си отивай,
моля те, звезда.
Във тихата ми стая
на пръсти влез -
едва, когато ти си тая,
защото Те желая.
Дори затуй, че В
ярката шетня
на всеки
следващ ден
не ще изгаряме
във пламък
жив, от прелестната
нощ роден.
Не си отивай...
Но вярвай - идва
следващата нощ
безлунна,
Макар и с ярката звезда -
ще те залее луднала вълна
и пак брега
приспивно ще целуне.
11.07.2006г.
© Мери Попинз All rights reserved.
