Mar 10, 2015, 9:57 PM

Кръговрат

  Poetry » Civic
644 1 0

Марийка Събева

07.03.15

 

          Кръговрат

 

Космическото време е вечно и безкрайно,

човешкото е твърде краткотрайно.

Прилича то на капка в океана,

която се превръща в бяла пяна,

на пара става и отлита  в небесата.

Такъв е кръговратът на водата.

 

Подобен е и кръговратът ни човешки,

изпълнен с добрини, злини и грешки.

Човек се ражда да живее, да се радва на земята,

но боледува, страда и умира.

Умира тялото му, а душата

в енергия космическа се трансформира. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Събева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...