Аз съм помияр и нямам дом. Всеки ме подритва.
Съчувствие към мен никой не изпитва.
Но, имам си душа и една мечта.
Някой на врата ми каишка да сложи.
"Ти си мой", някой с любов да ми каже!
Къщата, до която се крия, изгоря.
Хората и кучето им оцеляха.
Останали без дом и те за каишка замечтаха.
Та, аз съм скромен помияр. Плаша се от всеки.
Макар и гладен, мечтая си с жар!
Каишка да имам навеки!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
