Аз съм помияр и нямам дом. Всеки ме подритва.
Съчувствие към мен никой не изпитва.
Но, имам си душа и една мечта.
Някой на врата ми каишка да сложи.
"Ти си мой", някой с любов да ми каже!
Къщата, до която се крия, изгоря.
Хората и кучето им оцеляха.
Останали без дом и те за каишка замечтаха.
Та, аз съм скромен помияр. Плаша се от всеки.
Макар и гладен, мечтая си с жар!
Каишка да имам навеки!