Kукла...
Кукла...
Поредна вечер с поглед молиш ме:
„Бъди отново моя",
във старите си спомени пак търсиш ме,
но аз не мога да се върна твоя...
А ти не спираш, настояваш,
За Бога, спри! Не искам, подлудяваш ме!
И пак не спираш да ме умоляваш...
Със този поглед задължаваш ме!...
Но ти печелиш... Добре, ще бъда твоя...
Ще бъда твоя кукла,
но кукла, без сърце,
една безчувствена, безлична,
без срам и без лице...
Ще бъда кукла, да,
твоята кукла на нощта,
и този път - изкуствена,
от плът... но без душа!!!...
Целувай едно студено тяло,
и вгледай се в двете ми безизразни очи,
защото живото отдавна е умряло,
оставило след себе си таз кукла, без мечти!...
Дано сега разбираш
с цената на какво съм твоя,
макар безкрайно ти да ме презираш,
загубих повече - един живот, и той е моят!
Под порцелановата моя кожа
се крият много, много сълзИ,
във нея тайно скрит е ножа
и сянката на мрака все към мен пълзи...
***
Ще бъда кукла, да,
твоята кукла на нощта,
и този път - изкуствена,
от плът... но без душа!!!...
© Йоанна Маринова All rights reserved.
