Кукумявка

Кукумявка

Отворих си очите изведнъж.
Преглътнах писъка си и погледнах.
Тя беше тъмносива, с цвят на дъжд,
а аз лежах, както по-рано легнах.

Очите й ме гледаха с тъга,
а моите напираха да плачат.
Не знаех как е влезнала, кога.
Очите й, аз знаех, нещо значат...

Какво ли беше, чудех се сама.
Обгръщаше ме бавно тъмнината...
Оплаквала ме е докато спя.
Разбрах го щом потънах в красотата...