Кумба Там
КУМБА ТАМ
“Защото както и да се променяш, в твоето лице
аз винаги ще виждам Кумба Там – богинята на красотата.”
Леополд СЕНГОР, “Магребска ли бе тази нощ?”
Аз нося в спомена от дните прежни,
когато другояче ме целуваше,
очите ти – два залива безбрежни,
в които корабчето на смеха ти плуваше.
Днес твоят смях е мъдър и различен,
целувките ти – другояче нежни.
Не можеш да се промениш, момиче,
аз нося в спомена си дните прежни.
Аз пазя отлетелите години –
там твоят смях бе гълъб бял от ятото,
плющящ с крилете си в небето синьо,
за да ми пази сянка в късно лято.
Днес твоят смях на сив врабец прилича,
жарта на лятото отдавна стине,
но ти не се променяш в мен, момиче –
аз пазя отлетелите години.
Лицата ни са древен жълт папирус,
снегът на времето в косите свети,
но не в лицето ти сега се взирам –
аз вече мога да съзра сърцето.
Светът край нас отдавна е различен –
по-инак любим, иначе се смеем,
но ти не се променяш в мен, момиче –
аз виждам Кумба Там.
И само нея!
© Валентин Чернев All rights reserved.
