Aug 24, 2007, 8:48 AM

"Купидон"

  Poetry
605 0 4
Стрела ме омагьоса. "Купидон" хвърли котва!
В моята Вселена! Огнена, всели се!
Започна нейния живот! С пулс, чисто нов!
По начин чародеен! С мелодия копнежна!

Превърнах мрачната пустиня
в най-пищна, розова градина!
Засвириха цигулки
с любовни завъртулки!

Разлях се с багрите на птиците!
Прилепнах о красота, без самота!
Като нежен цвят, прилепнах о моя свят!

Със плът жива жарава... кокетирам до забрава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...