Тръгвам си, нямам тайни, които да не разкрих! Нямам себе си даже, раздадах се и не спестих, дори и истини които не бяха за пред очи. Какво, че понякога тайно ще ме боли? Купих си клетка вместо свобода и в затвора си се заключих с решетка. Истини казах, а построих дом от лъжа. В ъгъла плаках объркана и сама. Минути броих, а останах в безвремие, късче синьо небе скрих в своята пазва, да ми напомня моето безумие, полет нежен душата ми да сънува.
Джейни когато всички сме съгласни с хубавите стихове, се усеща топлота и празничност в сайта!Браво и от мен-стихотворението е наистина много хубаво!Щях да пропусна-прегръдки и приятелски поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.