купих си клетка вместо свобода
Тръгвам си, нямам тайни,
които да не разкрих!
Нямам себе си даже,
раздадах се и не спестих,
дори и истини които
не бяха за пред очи.
Какво, че понякога
тайно ще ме боли?
Купих си клетка
вместо свобода
и в затвора си
се заключих с решетка.
Истини казах,
а построих дом от лъжа.
В ъгъла плаках
объркана и сама.
Минути броих,
а останах в безвремие,
късче синьо небе
скрих в своята пазва,
да ми напомня
моето безумие,
полет нежен
душата ми да сънува.
които да не разкрих!
Нямам себе си даже,
раздадах се и не спестих,
дори и истини които
не бяха за пред очи.
Какво, че понякога
тайно ще ме боли?
Купих си клетка
вместо свобода
и в затвора си
се заключих с решетка.
Истини казах,
а построих дом от лъжа.
В ъгъла плаках
объркана и сама.
Минути броих,
а останах в безвремие,
късче синьо небе
скрих в своята пазва,
да ми напомня
моето безумие,
полет нежен
душата ми да сънува.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
