Куршуми
Какво ти трябва, за да ме прегърнеш?
Да ме видиш тих във мрака, да заспиш,
и в съня си пак при мене да се върнеш?
Ако всичко е насън те моля, спри -
преди да духнеш свещите надвечер
на твоя свещник. Твойта самота.
Не ме загасяй. Гледай ме човечно,
че и аз съм днес самичък на света.
Какво ти трябва, за да ме докоснеш?
Шепа пепел, дим от старите искри,
знак ли таен, мъдър, съдбоносен?
Ако всичкото е карма ми кажи -
преди да зърнеш светлата зорница,
чакана от теб да бъде свята.
Не ме прогонвай. Аз съм болна птица,
изоставена от свойто мило ято.
Какво ти трябва, за да ме погалиш?
Да видиш рана, страх да прокърви,
от душата моя радост неразбрала?
Ако всичкото е жалост си върви -
светът, където няма да допусне
да види мъж, че плаче във нощта.
Не ме забравяй. Топлите ми устни
са два куршума във цевта.
Какво ти трябва - мен за да целунеш?
В сетния си дъх, последен ден
ще пусна свойте скъпи два куршума
да прострелят твоето сърце...
Да ме видиш тих във мрака, да заспиш,
и в съня си пак при мене да се върнеш?
Ако всичко е насън те моля, спри -
преди да духнеш свещите надвечер
на твоя свещник. Твойта самота.
Не ме загасяй. Гледай ме човечно,
че и аз съм днес самичък на света.
Какво ти трябва, за да ме докоснеш?
Шепа пепел, дим от старите искри,
знак ли таен, мъдър, съдбоносен?
Ако всичкото е карма ми кажи -
преди да зърнеш светлата зорница,
чакана от теб да бъде свята.
Не ме прогонвай. Аз съм болна птица,
изоставена от свойто мило ято.
Какво ти трябва, за да ме погалиш?
Да видиш рана, страх да прокърви,
от душата моя радост неразбрала?
Ако всичкото е жалост си върви -
светът, където няма да допусне
да види мъж, че плаче във нощта.
Не ме забравяй. Топлите ми устни
са два куршума във цевта.
Какво ти трябва - мен за да целунеш?
В сетния си дъх, последен ден
ще пусна свойте скъпи два куршума
да прострелят твоето сърце...
© Валери Шуманов All rights reserved.
