Къде си ?
Къде си, мой приятелю, защо те няма?
Дълго ти мълчиш. Аз страдам от това.
Знай, боли ме и в сърцето ми е рана,
не искам нито ден без тебе да вървя.
Без теб е сиво и не сещам красота,
самотно ми е. Искам да сме двама.
Усмивката ти липсва ми в света,
и чакам те, и търся те. Тъга голяма.
Не се сърди, ала не искам да те губя.
За мене ти си като светлина в нощта.
Не, няма да те задуша или „поробя”,
ще ти даря частица от своята душа.
Знам, ти ще дойдеш, макар и уморен
ще почетеш, ще се засмееш над това.
И в следващия миг, със сила зареден,
ще извикаш, на приятелството със зова.
И аз ще дойда, много дълго ще говорим -
от думите ще се зареждаме със красота.
Ще се посмеем, ще мълчим, ще спорим -
вече няма да е тягостно и тъмно в света.
Тези думи тук не са любовно обяснение,
никой нека не изпада в заблуда и лъжа.
Чакам онзи, който дари ми вдъхновение,
и в миг труден даде ми ръка. Чакам мъжа.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
