Където усещала съм някого така...
В горещото пладне на мойта неделя
ти доверявам ръката си,
хладна сълза между твоите длани.
Зад очите ми слънчева влажност
през ириса плъзва се...
сплит от надежда,
че може да бъдеме заедно.
Изморена от лутане
през всички години
търсейки истини,
през огледалната призма на времето
съм недогалена и недопита!
Без желания, не искаща вярност,
да бъда единствена!
..............
А дланта ми,
приютена за малко в дланта ти,
е попила във твоята кожа сълза!
Защото в безвъзвратното Горе
е нечовешкото Никъде
на загаснали кратери
от умрели звезди.
През пролука на слънчевост
от неизгрели лъчи -
докосва ме... Юли!
Където
със цялата сетивност на сърцето ми,
усещала съм
Някого
така!!!!
4.07.2007г.
© Женина Богданова All rights reserved.
