КЪМ ЛАЗАРИНА
ОТГОВОР НА СТИХОТВОРЕНИЕТО "ЛАЗАРИНА" ОТ ГАЛИНА ЕНЧЕВА - GALIZIA
Нямаш стари ръце и е млада душата ти,
но с дъха си ковеш любовта към България.
По земята и стъпваш - напоена с терзания
към Балкана поглеждаш и разказваш предания...
Слушаш птици как плачат, а сълзите се стичат,
от Земята покълват... На Голгота прилича...
Уж е място за болка, а не го боледуваш,
чувстваш пътя към Бога, към сърцето му плуваш...
А в ръцете държиш тази цяла България,
дето гордо ечи, негоряла, но палена,
неубита, но стреляна... още вярна след гаврите,
не плачи, Лазарино, да не гракнат пак гарвани...
Я накъсай го хляба, що сама го опече,
ножа, кръста и виното чакат клетвата вече...
Няма друга страна, с кръв да пише история
и прегърната здраво не с цветя, а със корени!!!
Нямаш стари ръце и е млада душата ти,
но с дъха си ковеш любовта към България.
По земята и стъпваш - напоена с терзания
към Балкана поглеждаш и разказваш предания...
Слушаш птици как плачат, а сълзите се стичат,
от Земята покълват... На Голгота прилича...
Уж е място за болка, а не го боледуваш,
чувстваш пътя към Бога, към сърцето му плуваш...
А в ръцете държиш тази цяла България,
дето гордо ечи, негоряла, но палена,
неубита, но стреляна... още вярна след гаврите,
не плачи, Лазарино, да не гракнат пак гарвани...
Я накъсай го хляба, що сама го опече,
ножа, кръста и виното чакат клетвата вече...
Няма друга страна, с кръв да пише история
и прегърната здраво не с цветя, а със корени!!!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
