Късно е!
Докога -
ще чакаш залезът да проговори.
Докога -
на птиците ще следваш полета.
Докога -
с примирение ще изпитваш волята.
Докога -
в очите сълзи ще блестят.
Докога -
по навик ще дишаш.
Докога -
в стихове ще ме виждаш.
Докога! Спри този навик, сега!
С утрото ново начало постави.
Късно е за красиви лъжи.
Късно е!
Любовта ти ме изпепели.
Остатъци за друга остави.
Нека позная!?
Не се разкайваш!?
Докога!
Толкова болка помежду ни.
Толкова недовършени думи.
Изстреляй последните куршуми.
Няма да се учудя!
Малко ще заболи!!!
Любовта не изчезва за миг.
Късно е!
Птиците отлитат.
Залезът не чака.
Сълзите изплакани.
Примирението - безразличие.
Рани от двуличие.
Очите копнеят.
Сърцето ти без мен
Не боли!!!
Жива съм... Жив си и ти!!!
© Радка Иванова All rights reserved.
