Лазаре, излез!
Умира сиромахът. Безпризорен.
Останал без утеха и без чест.
И няма Божий пратеник отгоре
да му извика:
"Лазаре, излез!"
На гробищата - мафия с лопати.
Ковчегът - евтин. Не като за Крез.
Кръстосват мародери, психопати.
Не казва никой:
"Лазаре, излез!"
По-скоро е щастлив, че се избави...
Светът не е готов за Блага Вест.
Изстинал спи под буците корави,
дори без възглас:
"Лазаре, излез!"
Отвъд преминал - що ли да излиза?
Не свърши ли окаян и злочест?
Да беше ближен - би получил риза,
и къшей хляб...
И "Лазаре, излез!"
Народът - цветен. Китно лазарува.
Готов да оцелява - със..., и без...
И някак невъзможно му се струва
Христос да викне:
"Лазаре, излез!"
Ракийка, чалга... Камъните падат!
Опело. Кръст. Погребаното "днес"...
А щом в живота се намъква адът -
оттатък ще е:
"Лазаре, излез!"
(Възходът на падението)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
Иван Вълев.
