Легенда за Калиакра
ЛЕГЕНДА ЗА КАЛИАКРА
На българите, които не са забравили своя корен.
На площ от само няколко десетки акра,
стояла твърдо на скалисти брегове,
известната и силна крепост Калиакра,
свърталище на горди, бурни ветрове.
Но ето ордите на враг жесток и силен
пристигнали и обсадили крепостта.
Те вярвали са само в своя бог всесилен,
признавали единствено жестокостта.
Започнали атаки яростни и страшни,
отбивани от храбрите мъже, жени.
С решителност отчаяна в лицата прашни,
стояли смело те по крепостни стени.
И на кастрофилакса дъщерята млада
със войните във боя редом е била.
От малка учил е баща й за награда,
да служи си със меча, копие, стрела.
Тя кръстена била е също Калиакра.
На майка си приличала по хубостта -
със кръшна фигура, очи… магия съща,
затуй пък взела от баща си храбростта.
Началото
на края вече бил настъпил,
макар че никой от позиция
не бил отстъпил
пред ордите омразни.
Хамбарите са били вече празни,
пресъхнал кладенецът бил.
Привършили са копия, стрели.
дори защитниците намалели,
че повечето са били убити,
а други смъртно пък ранени.
И само шепата мъже
с лица изпити
на бойници стояли.
Макар и оредели
защитниците смели
готови били в бран
те всички да умрат,
но не и да се предадат.
Едва отблъснали поредната атака
и слънцето залязло - вечерта дошла.
Тогава Калиакра, не могла да чака,
изтичала и бързо дружките нашла.
Погледнала ги с обич, после им казала:
“ Не можем вече нищо ний да променим,
такава участ нам съдбата е избрала.
затуй сега ще трябва твърдо да решим:
Да бъдем поругани, бити, омърсени,
или е по-добре смъртта да изберем.”
Те вкупом отговорили й просълзени:
“Смъртта! И нека ние да се закълнем.”
Луната гледала изтръпнала и няма
и слушала девойките да се кълнат,
че нямало за тях утеха по-голяма
от тази, за честта си гордо да умрат.
При изгрев слънце четиридесет девици -
красиви, непознали любовта дори,
събрали се кат’ ято волни, чудни птици,
в очите непоколебимостта гори.
Когато ордите свирепи са убили
последните защитници на крепостта,
с неистов страшен тътен тъпани забили,
зурните пък огласяли околността.
Но в миг съзряли те наградата богата,
застанала на края на самия бряг.
И младата прекрасна женска плът благата,
накарала ги да препуснат в бесен бяг.
Девойките успели с плетка непозната,
косите си една във друга да сплетат.
А после всичките под слънчева позлата
скочили вкупом в пропастта за да умрат.
Прегърнати една със друга полетели
с моминския си блян, макар неизживян.
Но сигурно отново те са оживели
във някой чуден свят - нечут и невидян
И турците стъписани са бързо спрели,
не вярващи дори на своите очи.
Но всичко туй, което те са там видели,
било е сторено при слънчеви лъчи.
Дори очите на Якши бей са овлажнели.
Той викнал с високо вдигната глава:
“Аллах, защо сме ние толкоз озверели?
Не искам повече богатство, власт и слава.”
С погнуса страшна дълго гледал към небето,
а после ятагана кървав той счупил.
Кинжала остър пък забил го във сърцето
и пръстите във гърлото си злобно впил.
- “ -
И днес когато още слънцето изгрява,
прелита ято чайки, но се връща пак.
изчезва в бездната и пак се появява -
девойките от Калиакра дават знак.
© Христо Запрянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Обичам легендите и притчите.И са ме вдъхновявали.Пълни са с мъдрост и сила.
Но тук представената легенда не ме впечатли,не ме докосна.
Ако това дълго описание на подробностите беше в проза би въздействало по вълнуващо.Не ми харесаха насилените рими, използването на архаични изрази и обърканите глаголни времена.
Нищо лично към автора.Произведението е публично и използвах правото си на читател с коментар -
Браво, Христо!
Голяма творба!!!
Поздрав! -
Невероятен начин да ни потопиш в тези събития!!! Наистина докосва сърцето по чуден начин!!!Поздравления!!!
-
Много вълнуващо.Поздрав!
-
Легендата е още по-красива разказана по този начин!
Поздравления! -
Поздравления!
-
поздрави и от мен
-
Прекрасна поема - силна и красива легенда...!!!Притаява дъх, пред саможертвата на прекрасните девойки...!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Vesi-lina,
"Това е. Вече нямам и корени."
Щом нямате корени, напразно сте си губили времето да четете тези стихове.