Летен дъжд
Под несбъднатите облаци треперя,
като цвят от размирисана липа.
И жълтея сред листата.
И жълтея...
Като слънце сред зелените листа.
Знам, че вятърът ще грабне от лъчите,
ще развее мойте жилави коси.
Тежка влага ще ме лизне по очите
и в устата ми от жажда ще горчи.
Знам, че после ще притихне и отгоре
чисти капки ще закапят.
И дъждът
ще рисува по ръцете ми посоки.
Аз от мократа им струя ще тежа.
Знам, че облакът по малко ще умира,
но по-малко ще се сбъдва чрез това.
Че живял е този облак, се разбира
по това, че се е сбъднала дъга...
© Катя All rights reserved.
