Mar 28, 2008, 11:40 PM

Летен дъжд 

  Poetry
864 0 11

Под несбъднатите облаци треперя,

като цвят от размирисана липа.

И жълтея сред листата.

И жълтея...

Като слънце сред зелените листа.

Знам, че вятърът ще грабне от лъчите,

ще развее мойте жилави коси.

Тежка влага ще ме лизне по очите

и в устата ми от жажда ще горчи.

Знам, че после ще притихне и отгоре

чисти  капки ще закапят.

И дъждът

ще рисува по ръцете ми посоки.

Аз от мократа им струя ще тежа.

Знам, че облакът по малко ще умира,

но по-малко ще се сбъдва чрез това.

Че живял е този облак, се разбира

по това, че се е сбъднала дъга...

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??