Летен етюд
Летен етюд
С триножник и палитра,
със таке и лула,
далеч от градски ритми
пое художник млад.
Пред него бе полето,
и ясен бе деня,
подхвръкваше сърцето,
а погледът – сърна.
От едри, бързи щрихи
на бледните платна
светът като на кино
полека оживя.
Но дъжд внезапен, летен,
подгони го и чак
под навес лек, преплетен,
художникът се спря.
Отпусна се, полегна
и май се понаспа,
а облакът олекна,
дъждът се изваля.
Разтърка си очите,
в картината се взря,
довършена... стои си,
едва я разпозна.
По-синьо бе небето –
с листенца от синчец,
прашец от пеперуда
блестеше – летен скреж.
И нежен полъх сякаш
раздвижи я, когато
високо над житата
съзря и птиче ято.
А в ъгъла, отдолу,
видя перце, вълшебно,
но подпис да положи
така и не посегна...
С триножник и палитра,
със таке и лула,
далеч от градски ритми
пое художник млад.
Пред него бе полето,
и ясен бе деня,
подхвръкваше сърцето,
а погледът – сърна.
От едри, бързи щрихи
на бледните платна
светът като на кино
полека оживя.
Но дъжд внезапен, летен,
подгони го и чак
под навес лек, преплетен,
художникът се спря.
Отпусна се, полегна
и май се понаспа,
а облакът олекна,
дъждът се изваля.
Разтърка си очите,
в картината се взря,
довършена... стои си,
едва я разпозна.
По-синьо бе небето –
с листенца от синчец,
прашец от пеперуда
блестеше – летен скреж.
И нежен полъх сякаш
раздвижи я, когато
високо над житата
съзря и птиче ято.
А в ъгъла, отдолу,
видя перце, вълшебно,
но подпис да положи
така и не посегна...
© Доли All rights reserved.
