Лицето на бездната
„…when you look long into an abyss,
the abyss also looks into you.”
Фридрих Ницше
Когато за дълго се взреш в мрака на бездната,
много бавно тя поглед към тебе обръща,
тогава във болката на слепите ти очи
започва първородният въпрос да звучи:
Защо?
Оглеждаш се, ослушваш се смутено.
Ала бездната във теб все тъй преде.
А ти, съвсем объркан, поемаш нейното вретено –
не знаеш: „Защо?” и „Как?” и „Накъде?”...
Кога?
Но мракът е изпълнен със търпение,
и миг дори не ще даде във опрощение
на всичките, с годините събирани въпроси.
Увисваш в нищото, незнаещ нищо и дори какво си...
Аз ли?
По ученически зазубряш се на глас.
А бездната прозява се в усмивка,
въздъхва облачета мрак. И в прах,
опарен от дъха й, себе си по име викаш:
Аз...
Без удивителна, препинателни и точки,
събираш се, изпълваш се във всичките посоки.
Без разни „Как?”, „Защо?” и „Накъде?”
обличаш себе си, обичаш единственото си...
ЛИЦЕ
the abyss also looks into you.”
Фридрих Ницше
Когато за дълго се взреш в мрака на бездната,
много бавно тя поглед към тебе обръща,
тогава във болката на слепите ти очи
започва първородният въпрос да звучи:
Защо?
Оглеждаш се, ослушваш се смутено.
Ала бездната във теб все тъй преде.
А ти, съвсем объркан, поемаш нейното вретено –
не знаеш: „Защо?” и „Как?” и „Накъде?”...
Кога?
Но мракът е изпълнен със търпение,
и миг дори не ще даде във опрощение
на всичките, с годините събирани въпроси.
Увисваш в нищото, незнаещ нищо и дори какво си...
Аз ли?
По ученически зазубряш се на глас.
А бездната прозява се в усмивка,
въздъхва облачета мрак. И в прах,
опарен от дъха й, себе си по име викаш:
Аз...
Без удивителна, препинателни и точки,
събираш се, изпълваш се във всичките посоки.
Без разни „Как?”, „Защо?” и „Накъде?”
обличаш себе си, обичаш единственото си...
ЛИЦЕ
© Димитър Ганчев All rights reserved.
