Лилави сенки от люляци
972
0
1
Лилави сенки от люляци
Целуваш зората, прегърната в люляци,
пращаш я да си мие очите.
Добро утро! Тихо подреждаш си дните,
а зейват в очите ти лудници.
Неволно отбягваш рутинни усмивки,
и смееш се над суетата.
Гузно поглеждаш навън по стеблата
и търсиш лилави извивки.
Гонят те сенки в привечер обвити,
за да те целунат за сбогом.
Не се плаши, те пристигат със бога,
търсят те, за да попитат.
Искат да знаят защо се страхуваш –
те преродени са люляци...
Но във големите, зейнали лудници
ти в сенки сам ги обуваш.
© Владислава Генова All rights reserved.
