Aug 21, 2006, 12:24 AM

Лилит

  Poetry
1.3K 0 1
Тя е смисьла на живота, който не си струва да се живее.
Тя живее за теб в нуждата ти да я няма.
Пази те от бьдещето, което иде жестоко и стремително,
да разбие кулите на мечтите ти.
Тя е твоето светилище на грях и заблуда, далеч от пьтя, истината и живота.
Дори да бягаш, тя ще те следва, винаги готова да утоли жаждата ти за страх.
В нея няма милост.
Тя е страха, без който няма смелост.
Тя е тоталната несигурност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, Лилит! Най сетне нещо и за нея Харесва ми!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...