Липса
... и днес те нямам и е тихо
накъсано на кръпки без остатък
покълва вятър в дланите и зима
потропва по паважа с крясък...
и днес те нямам a е просто -
орисана съм все да те пътувам...
от тук до там е само вяра
че мога в мен да те рисувам...
и днес те нямам и е синьо
прозрачно е - почти като утеха
навървила съм те по мен и дишам
наметнала смеха ти като дреха...
...
a нощем те откривам в отпечатък
по тялото ми вплел безмълвно длани
от тук до там е само пламък...
(от пръсти в утрото събрани...)
