Липса
Броя часовете, когато те няма,
минутите капят студено във мен.
Нощта ме поглъща и разпилява.
Не съмва и липсва намек за ден.
Измислям те, в звук те преплитам,
слушам го - съвсем ми се мълчи,
Не искам, но тъгата в мене скита,
игличка е, боде и ме боли, боли.
Тишината се нарича само липса,
незнайно как обичах я до вчера.
Днес слушам само как изписква.
Не зная в нея как да те намеря.
Този свят, във който теб те има,
се скрива бавно, бавно, като залез.
Един печат с клеймо – незримо,
и езикът на нощта е тъй изгарящ.
© Ани Монева All rights reserved.
