На улицата плачеше дете.
Сълзите му изтрих и заговорих:
- Какви са детските ти страхове?...
То млъкна, а въпроса аз повторих.
Очите му, налети със тъга,
във моите се впиха като котви.
Помилвах го по русата глава.
Усетих, че за отговор се готви,
но нежността ми, май, го притесни.
Усмихнах се. Бонбонче му подадох.
То тихичко тогава промълви:
- Виновен е за всичко листопадът... ...