Листопад
Ноември винаги е малко тъжен,
заради дъжда, мъглите и сълзите
на капещи капчуци по стените
на къщите, които сгушени
сънуват сънища седефени
за лято, слънце и любов.
Дърветата, треперещи от студ,
събличат пъстрите си роби.
Листенца цветни, жълти, нежни,
в танца на вятъра понесени,
падат леко в скута на земята,
покрита с пъстрия килим на есента.
Пред взора й неумолим притихват,
в прегръдката ѝ топла заспиват
до нежното пробуждане на пролетта.
© Красимира Марулевска All rights reserved. ✍️ No AI Used
