Всяко едно листо от най-простичкото дърво
е като сърцето на едно човешко същество...
Слушам любимата си песен,
лятото свърши, идва есен...
Моето листенце отдавна е окапало.
Сърцето ми оттогава е разплакано.
Чудя се какво ме кара да дишам,
замразен в болка от щастие съм лишен...
Искам живота си предишен,
искам отново да разцъфна,
листенцето си в цвете да превърна,
искам да грея, сълзи от смях да лея.
Но уви, тук свършва моята епопея...
© Светлозар Андреев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
