Всяко едно листо от най-простичкото дърво
е като сърцето на едно човешко същество...
Слушам любимата си песен,
лятото свърши, идва есен...
Моето листенце отдавна е окапало.
Сърцето ми оттогава е разплакано.
Чудя се какво ме кара да дишам,
замразен в болка от щастие съм лишен...
Искам живота си предишен,
искам отново да разцъфна,
листенцето си в цвете да превърна,
искам да грея, сълзи от смях да лея.
Но уви, тук свършва моята епопея...
© Светлозар Андреев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
