Луда мозайка
Нежен парфюм гали плахо земята,
в тихо очакване липси догарят.
Облаци заемни дращят стъклата.
Трескави мисли в постелите шарят.
Ласкави ситости бързо прорастват.
Първосигналната обич се мята.
Скривани страсти с телата си пасват.
Плътска безпаметност стеле с мъглата.
Взривни целувки издраскано плачат.
Нанизни, чувствата в поглед се давят.
Сухи безводия - нищо не значат.
В кални безвремия тръпки оставят.
Срещи откраднати. После - раздели.
Ъглови погледи страдат, топящи.
Пръснати късове, крайни предели.
Луда мозайка в очите горящи.
© Дарина Дечева All rights reserved.
