Sep 5, 2007, 10:40 AM

Луната

  Poetry
1.1K 0 3

Създай ме през нощта,
образ мой - създай ти,
погледни ме през деня,
но обичай ме завинаги.

Бъди красива като луната,
бъди нежна като звездата,
но - луничка те наричам,
защото много те обичам!

Цвете, светъл лунен лъч
внесе в мойто сърчице,
върна блясък в моите очи
и сега... е в твоите ръце!

Целунат от луната, аз се реех,
от любовта и жизнено се смеех.
Ако можех да гушна светлината,
не ще има място на земята...

Място, в което да не те прегърна,
топлината и вкусът ти да усетя,
очите тъй познати аз да зърна,
начин да покажа в мен поета...

Звезди по небосклона - безброй,
луната само една е около Земята,
но със нея настъпва тихия покой,
във нощта съм само с топлината
... но затова пък твой!...


На 05.08.07г.
и моята мила любима Тети! ;
                                       05.09.07г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не неса , ако бяха щеше да пише , че е за нея
  • Здравей, Тихомире! Радвам се , че отново си тук с красивите си слова.И сега ли са за Теди? Щастливка е тя.
  • Тишо, многоточието е от три (3) точки. бъди така добър да не го умножаваш отново.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...