Nella_gold (Нели )
841 4525
Sep 13, 2007, 9:27 AM

Луната плаче 

  Poetry
675 0 10

Тиха вечер.

Звезди обсипали са лунното небе.

И само аз и ти в мрака -

градът отдавна спи - в лунни цветове.

 

Луната тъжно ни поглежда,

с поглед на момиче,

което плаче по загубена любов.

И иска да ни каже нещо сякаш,

но нещото в гърлото горчи…

 

Затуй е занемяла…

 

Замълчи… не чуваш ли,

че някой тихо плаче в мрака?

Кой разплака тази нощ луната

и посипа й лицето със сълзи?

 

Ела, приятелко, при нас слезни!

 

Недей да плачеш!

Знам, че те боли, но трябва да

успееш с болката да се пребориш…

Виж ни нас!

 

Сега сме заедно, щастливи!

Протягаме към теб ръце – да те прегърнем.

Молим ти се, не плачи!

Така и ний сме тъжни…

 

Кой казва, че и нас не ни боли?

Но любовта ни е красива…

 

Вземи от нашата любов

и усмихни се!

Покажи ни пътя, по който

трябва да вървим.


NG/nnn

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??