Луната плаче
Тиха вечер.
Звезди обсипали са лунното небе.
И само аз и ти в мрака -
градът отдавна спи - в лунни цветове.
Луната тъжно ни поглежда,
с поглед на момиче,
което плаче по загубена любов.
И иска да ни каже нещо сякаш,
но нещото в гърлото горчи…
Затуй е занемяла…
Замълчи… не чуваш ли,
че някой тихо плаче в мрака?
Кой разплака тази нощ луната
и посипа й лицето със сълзи?
Ела, приятелко, при нас слезни!
Недей да плачеш!
Знам, че те боли, но трябва да
успееш с болката да се пребориш…
Виж ни нас!
Сега сме заедно, щастливи!
Протягаме към теб ръце – да те прегърнем.
Молим ти се, не плачи!
Така и ний сме тъжни…
Кой казва, че и нас не ни боли?
Но любовта ни е красива…
Вземи от нашата любов
и усмихни се!
Покажи ни пътя, по който
трябва да вървим.
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
