Aug 8, 2007, 9:33 AM

ЛУННА ЛЮБОВ

  Poetry
662 0 3
Моя  скитнице, любов, затъна в пясък,
пясък, по-различен, без искра и блясък!
Няма измъкване, потъна до гърдите!
Почвай да гребеш - казват мъдреците!
Болка, идваща от сърцето ли е, не зная!?
Бориш се вечно с нея докрая!
Битка, която никога не свършва,
будеща, разтърсваща ни посреднощ!
Знам,  несъвършена си, понякога с ухание на ром
или със страх и неспокойствие си, мимолетна!

Шанс имаш в живота с мен,
не само на мизансцен!

Като Луна изгряваш зад завесата!
Почва, притихнала, твоята пиеса!
Славеи, птички най-различни,
пеят и надпяват се - Райско кътче!
Сенки, с танци импозантни,
с техни светове шармантни!

Как искам да попивам вечно тази красота...
тъй, както ме попи... моята Луна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...