Nov 16, 2012, 3:06 PM

Лятна душа

Poetry

679 0 2

Отмина лятото... и есента настъпва...
Листата бавно, бавно пожълтяват...
Ала в душата – лято пак напъпва...
Там – защитено, то не се предава...

С лъчите си отново слънце гали
душата ми и мислите ми скрити...
Какво оттуй, че есента запали
със щрих златист полетата, горите...?

Отмина лятото, но в мен остана трайно

със слънцето и багрите си свежи,
със нощи теменужени, омайни...
и със смеха на влюбени младежи...

Отмина лятото - един сезон – какво пък?
Но в мене то остава да живее...
Дори и зимата в душата да потропа,
да ù отвори кой ли ще посмее...?

08.11.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0