Къпе се лятото в синьо море,
пясъчна дреха съблякло.
Шепотът тих на мо́дро небе
тъжния миг е отвлякло.
Смеят се чайки в простора,
разперили бели криле.
Залез за нежност говори -
докоснал е младо сърце.
Намигат светулките в мрака -
бисерни капки от блян,
застанал до фара да чака
пътник пристигащ, желан.
И грейва в картината лятна,
рисувана с четка любов.
Сияйно - красива и златна
в порив превръща се нов.
25.06.2017 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
