Навярно северът ще бъде южен
по кожата на непреплувано море,
в което пръсти не намират
рапанче, мида или стъкълце.

Навярно лодките ще бъдат тъжни,
във тясното на недопитото кафе,
а плавниците ще са вечно сухи,
подпряни на увиснало небе.

Навярно рибите ще бъдат плахи,
в буркан с ненарисувани орли,
а римите ще търсят да римуват
тиган със перка и перце.

Навярно бреговете ще са тихи,
без сянка на преплетени ръце,
когато липсва тази неразумност,
която кара времето да полети.