Вълна ми носи синя риза,
яката бяла и широка,
обличам я, а изгрев слиза –
щастлива розова посока.
Вървя по пясък нацелуван
от морски смях и тананикам,
живея лятно, не сънувам,
и всеки миг с любов ме вика.
Отвътре чувството е чисто,
прозрачно, синьо и дълбоко
и думи плисва върху листа,
а гребенът лети, висок е.
© Милена Френкева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
